Знаете ли че… Торинската плащеница е била притежание на българското царско семейство

  
Покрай всички вълнения, свързани с визитата на Негово Светейшество Папа Франциск в България, читатели на нашия блог споделиха следният интересен факт, който остава на заден план в публичното пространство. А именно, че един от най-важните символи на християнството, останали до днес – Торинската плащеница, наследство на савойската династия, е била наследена от Цар Симеон II, от дядо мупо майчина линия, италианският крал Умберто II. 

Писмени свидетелства за една от най-големите християнски реликви присъстват още в евангелските текстове. „И като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб” (Лука. 23:53). Лененият погребален саван дълго се пази на тайни места по време на гоненията срещу първите християни. Около 3 века по-късно плащеницата е пренесена в Константинопол от Св. Елена.

По време на четвъртия кръстоносен поход (1204 г.) рицарите завладяват Константинопол и си поделят трофеите, сред които е и свещеният саван. През 1349 г. катедралата, където е положено платното, изгаря, но реликвата е спасена. Следващият й собственик е рицарят Жофроа дьо Шарни. През 1389 г. епископът на Трюа я обявява за фалшификат. Всички папи от Йоан II насетне обаче я смятат за истинската реликва.

Родът на графовете дьо Шарни съхраняват светинята до 1432 г. Тогава внучката на рицаря Маргарита дьо Шарни я подарява на Савойския владетел Людовик I и съпругата му.

Така в продължение на повече от 5 столетия плащеницата става притежание на Савоите. През 1578 г. херцозите Савоя предават светинята на кралския параклис в катедралата „Сан Джовани” в Торино – оттам идва и името, с която е известна до днес.

На 18 октомври 1983 г. наследниците на Савойската династия – Н.В. Цар Симеон ІІ и Маурицио де Хесе, я предават във владение на Ватикана. Това е последната воля на последния й притежател – Крал Умберто II, а наследнците му са съгласни и решават да изпълнят волята му, мястото на плащеницата е безспорно при пазителите на вярата, а именно Ватикана.

И до днес историята на плащеницата остава предизвикателство за учените. 

За пръв път реликвата е фотографирана на 25 май 1898 г. от адвоката Сегундо Пиа. При обработката на стъкления негатив той забелязва отчетлив образ в негатив, направен векове преди откриването на фотографията.

Торинската плащеница е дълга 4,35 м широка 1,10 м. На нея ясно личат контурите на човешко тяло с белези от прободни рани. Запазени са чертите на лицето на млад мъж с брада. Фигурата от плащеницата е на човек висок около 180 см, тежащ около 77 кг. Ясно личат рани в областта на главата, прободни рани в китките, които са опънати като при продължително висене, и рани на гърба с формата на бразди, следствие от бичуване. Пред тялото има петно от кръв в областта на гръдния кош и рани по коленете. Виждат се и прободни рани в нозете. Причината за смъртта е задушаване, което причинява спиране на сърцето.

Християнската реликва е подложена на изследвания почти през целия 20 век и ражда множество хипотези.

Според една от версиите изображението върху плащеницата е рисунка. Но изникват много въпроси. Ако е рисунка (приписвана на Леонардо да Винчи) защо пигментацията не е попила на втория ред влакна на плата? Сравнение с обикновена рисунка на лицето показва, че чертите на лицето от плащеницата ясно създават усещане за триизмерност, непостижима за рисунка.

Кръвна проба се смята за едно от доказателствата, че образът върху реликвата не е рисунка с боя. Изображението е отпечатък от кръв, група AB.

Пожарът, който реликвата е претърпяла, затруднява датирането й. По същия начин влияят и микроскопичните организми, с които е покрита голяма част от платното. 

Един микрохимически анализ от 2005 г. обаче се превърна отново в световна новина. Според него платното може да е на 3000 г. Изследването отхвърля резултатите от датирането с радиоактивен въглерод, направено през 1988 г. Тогава три реномирани лаборатории – в Оксфорд, Цюрих и Тусон, Аризона, стигат до извода, че платното е фалшификат от Средновековието, създаден между 1260 г. и 1390 г. Последното изследване обаче открива, че по случайност проучваното през 1988-а парче е от по-късна кръпка на платното.

Според микрохимическото изследване в материала, използван за въглеродното датиране, и в направената по-късно основа на плащеницата, има ванилин, докато в останалата част от плащеницата такова вещество няма. Кинетиката на загубата на ванилин предполага, че платното е на възраст между 1300 и 3000 години, пояснява изследователят Реймънд Роджърс.